сряда, 24 март 2010 г.

7/8 обич

Ето ме отново тук, на края на света, седнала на рамката на града. Ето ме, твоя съм, ето ме, ничия не съм, ето ме, истинска съм. Ето ме, тук съм. Ела и ме вземи. Теб чакам, само теб, единствен теб. Само теб ...
Ела и ме прегърни. Ела и ме целуни. Ела, при мен ела. Ела, с мен бъди. Ела, мой бъди. Обичам те. Теб обичам. От глава до пети. От първата къдрица до последната частица. Цялата си любов ще ти даря, цялото си сърце ще ти дам. Само ги поискай. Само ги пожелай и ще са твои. Дори и аз. Ще ме имаш. Цялата. Парче по парче. Част по част.
Спри се и погледни в моите очи, спри се и прочети дланите ми. Спри се и виж белезите по гърба ми. Спри се и целуни сълзите ми. Спри се и се обгърни в мислите ми. Спри се и виж ме как невинна съм. Спри се – аз те чакам от толкова много време. Спри се.
Погледа ти казва толкова много неща. Виждам чудни светове и неоткрити дълбини в него. Приказки без думи ми разказва. Шепне ми в тихия ден, носи ме по небето на безкрая. В зелените ти очи потъвам – истинска и нова, преродена само за теб. В тях аз съм себе си, твоя съм. В твоите зелени очи.
Заснеми ме на лента черно-бяла, да остана спомен жив и ярък в мислите ти. Нарисувай ме с думи, боядисай съзнанието ми с мисли. Отпечатай ме върху сърцето си, сега и завинаги. Обиколи заедно с мене пределите на света. Нека остана завинаги твоя. А ти ще си завинаги мой.
Има толкова много неща, които искам да ти кажа. Толкова дъхави страници от живота си имам да ти разкажа. Толкова спомени искам да ти споделя. Токова мисли ще ти подаря.
Ти, 7/8 от света ми. Ти, 7/8 от сърцето ми. Ти, 7/8 от спомените ми. Ти, 7/8 от мечтите ми. Ти, 7/8 от миналото ми. Ти, 7/8 от бъдещето ми. Ти ...
Ти, 7/8 от мен. Ти, 7/8 от обичта ми!








All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

вторник, 23 март 2010 г.

Believe me . . .

Цял живот съм чакала само теб ...
Ти ела, при мен ела.
Мой бъди, сега бъди ...
Винаги и завинаги.
Единствен мой ...
Мен имай,жадувай мен.
Твоя ще съм ...


Повярвай ми.











All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

понеделник, 22 март 2010 г.

вторник, 16 март 2010 г.

Влюбена

Песъчинките изнизват се,
Времената се менят-
Мечти променят се,
Радостни трептят.

Прегръдки утешават,
Спомени избледняват.
Усмивките се появяват,
Разбрали, че това е красотата.

Сърцето почва смело да тупти,
В погледа се отразяват слънчеви лъчи.
Коси във вятъра се разпиляват
Пуснати на свобода за идните дни.

Черни клепки мигат,
Стъписани пред образи нови.
Руменина бузите залива,
Разбрала жеста на бъдещите дни.

Аромат на познато,
Път,пристан или посока,
Разходка към мечтите
Или просто думи щастливи . . .


…Влюбена…





All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

Виновна

Седнах, за да те чакам.
Открих,че не мога да забравя те.
Затова чаках,докато дишах.
Но накрая умрях, просто нямаше смисъл.

Реших да погреба мечтите,
Забравила кога са родени.
Избягаха горките,
Видели, че не си ги познах.

Реших да подаря любовта,
А тя се оказа пълна с омраза.
Изхвърлих я от дните,
Смятах, че ще съм добре и така.

Открих гнева,
Припознах се, че е приятел,
Паднах право в ръцете му,
А той дори ме прегърна.

Загубих невинността,
Влюбих се във вината,
Проклех си съдбата,
А в крайна сметка просто умря ми душата.


. . . Виновна . . .







All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

Enough, но не достатъчно, че светлина да разсее сенките

- Здравей, Красавице любима, здравей.
Тихо утро. Късна вечер. Първи пръски светлина. Предсмъртни трепки от тъмнина. Утрото се ражда, а нощта най-прекрасна умира, задушена от самота.
“Look at me, pretty-boy, my wonder toy-boy. Stay with me, honey.
Глухи сенки, скрити в лунната тишина. Слепи тела, превърнати в едно на фона на нощта. Стонове изкрещени, крясъци прошепнати. Раздяла, среща, гара, легло, стих.
- Остани с мен, Прекраснице моя, остани с мен в мечтите ми.
Може би са просто спомени, които приплъзват се във времето. Може би тя не е това, което изглежда. Може би той не е това, което искаше. Първа среща за пореден път. Ежедневие, най-прекрасно, защото е за първи път.
“Blame me. Hate me. I’m just one more October girl.”
Как да я обикне, когато тя никога не посреща зората с него. Как да разбере пълни ли са очите й със сълзи, когато знае само формата на тялото й. Как да гадае за цветът на косите й, когато познава само аромата им на слънчеви лъчи.
- Искам да виждам изгревите с теб, Сърце мое, с никой, но с теб.
Познава леките й стъпки. Знае аромата на кожата, допира на горещите й пръсти. Обича как се целуват напуканите й устни. Усеща крехкото й тяло да трепе от студ под себе си. Може да опише вкуса на дъха й. Познава всяка извивчица, всяка лека вдлъбнатина на гърба й. Обича всичко в нея, напук на света. Тя грее в него, по-ярка и от най-ярката звезда.
“My heart just dared to fall in love. I know what the stars are made of; I know what the taste of the fire is. I know everything. Everything but you. Everything but what love is.
Звук от разрушено стъкло. Спомен от едно изгубено сияние. Сълзи, болка, изгрев и края на нощта. Нищо не е както преди, защото думите са закъснели. Или как едно „Обичам те” се разби на пода.
- Обичам те, любима, остани!
Тя си тръгна. Останаха само аромата й и сянката й да танцува по стените. Пушека от цигарата й е вече само тих спомен, нагарчащ в съзнанието образ. Леката й походка ще отеква, но само в един по-прекрасен свят. Нея я няма. Тръгна си. Замина. Тя не дочака изгрева. Посрещна го сама.
“Goodbye, my sweet prince. I’m sorry, I love you more than enough. Goodbye, sweet prince, I love you, my dear.”





All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

Трябва да ме видиш ...

Трябва да ме видиш, когато си махна грима. Трябва да ме погледнеш, когато са ми почернени очите. Трябва да ми кажеш тогава, че съм красива. Тогава ме сравнявай с тихия пролетен дъжд. Не сега. Сега съм прекрасна, знам това! Сега строи светлина от погледа ми, има блясък. Сега съм добре, сега съм „щастлива”. Сега ме виждаш с очите си, после ще ме разбираш със сърцето си. После, когато видиш размазаното по страните ми червило, ще ме познаеш ли? Ще бъдеш ли така добър да послушаш Малкия Принц. Нали помниш какво бе казал той. Хайде, спомни си, хайде. Нищо че не се сещаш. Аз ще ти кажа. Ето :

И знай, човеко, че най-важното е невидимо за очите. То е видимо единствено за сърцето!


Знам, наивно е да вярвам, че ще обичаш, когато маската падне. Знам, глупаво момиче съм. Знам. Но те обичам. Аз те обичам. Чуваш ли? Въпреки че не виждам под твоята маска, аз те обичам. Боря се срещу всичко, а мечтите ми са тъй крехки. Времето ме преследва, а аз го гоня. И не мога да го стигна. Хайде, любими мой, остани докато падне завесата и прожекторите изгаснат. Аз ще съм там, отзад, свита на кълбо. И ще те чакам, за да ме отнесеш в безкрая на тишината.

Ти си моята есенна кутийка,
Пълна със мечти.
Ти си моята стъклена хартийка,
Залепена върху сърцето ми.

Крясък. Вик. Стон. И после звук от разбито стъкло.
Намери ме на пода, спаси ме от мен самата!


И вярвай ми ти, когато прошепвах смутена, че обичам те. Махай се, ти няма как да останеш, когато завесата падне и грима се махне. Махай се и моля те, поне Малкия Принц не наранявай. Той е невинен.

Бях невинна, когато ме обикна.
Сега съм обикновена и просто сама.

. . . Прости ми, исках да ти даря сърце . . .






All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

вторник, 9 март 2010 г.

Бих ...

Бих искала да мога да ти кажа толкова много неща. Бих искала да ти разкажа за звездите, за Луната, за Слънцето и за мен. Бих ти давала да четеш тайния ми дневник, за да вникнеш в сърцето ми. Бих ти позволявала да ме носиш, когато съм сърдита, когато света ми е черен. Бих ти показвала рисунките, които правя и белезите по гърба ми. Бих ти звъняла посреднощ, защото няма да мога да спя. Бих идвала с теб на тепето, за да заснемем целия град от високо. Бих ти била пристън и посока, когато се връщаш.

Всичко бих била. Всякаква бих била. Само да знаеше ...








All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

неделя, 7 март 2010 г.

На Аси

Не искам да плачеш, защото красивите ти очи се пълнят с дъждовни капки и по милото ти лице заваляват поройни дъждове.
Не искам да се чувстваш сама, защото никога няма да си сама, ти винаги ще имаш мен.
Не искам да съжаляваш за глупаците, защото това ще значи да съжаляваш за целия свят.
Не искам да губиш вяра в любовта, защото тя винаги е там и винаги има за всеки.
Не искам да се вързваш на хорските тъпотии, защото само ще си пълниш красивите мисли с грозни истории.
Не искам да помръква усмивката ти, защото тя винаги е знак, че нещата ще се оправят, че имам как да се измъкнем от лошата ситуация.
Не искам да се отказваш от щурите си идеи, защото те те правят такава магическа и невероятна, моята лична втора вълшебна фантазия.
Не искам да спираш да твориш, защото рисунките ти са отглас на мислите ти, на душата, на сърцето ти.
Не искам да спираш да възкликваш „Милоооо!!!”, защото това винаги е знак за наближаващо торнадо от смях.
Не искам да се отказваш от идеите си, те нямат равни, те гонят и задминават хоризонта.

Не искам да си тъжна или сама. Не искам никой да те наранява. Не искам нищо лошо да ти се случва. Не искам да спираш да се усмихваш.

Защото ...

Аз ВИНАГИ ще съм до теб.





All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

сряда, 3 март 2010 г.



Аз, Ваша Светлост,
Съм влюбена в
Слънцето!






All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.