неделя, 7 март 2010 г.

На Аси

Не искам да плачеш, защото красивите ти очи се пълнят с дъждовни капки и по милото ти лице заваляват поройни дъждове.
Не искам да се чувстваш сама, защото никога няма да си сама, ти винаги ще имаш мен.
Не искам да съжаляваш за глупаците, защото това ще значи да съжаляваш за целия свят.
Не искам да губиш вяра в любовта, защото тя винаги е там и винаги има за всеки.
Не искам да се вързваш на хорските тъпотии, защото само ще си пълниш красивите мисли с грозни истории.
Не искам да помръква усмивката ти, защото тя винаги е знак, че нещата ще се оправят, че имам как да се измъкнем от лошата ситуация.
Не искам да се отказваш от щурите си идеи, защото те те правят такава магическа и невероятна, моята лична втора вълшебна фантазия.
Не искам да спираш да твориш, защото рисунките ти са отглас на мислите ти, на душата, на сърцето ти.
Не искам да спираш да възкликваш „Милоооо!!!”, защото това винаги е знак за наближаващо торнадо от смях.
Не искам да се отказваш от идеите си, те нямат равни, те гонят и задминават хоризонта.

Не искам да си тъжна или сама. Не искам никой да те наранява. Не искам нищо лошо да ти се случва. Не искам да спираш да се усмихваш.

Защото ...

Аз ВИНАГИ ще съм до теб.





All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

Няма коментари: