понеделник, 21 декември 2009 г.

Ах


Града се ражда под стъпките ми
Нощта ме прегръща
Луната се свива в облаците на мислите
А аз съм тиха, тук на края на света
Останала сама след края на дъжда
Единствена устояла на порива да избяга от света.

Не искаш да чувам как крещя на ум
Не искаш да виждаш как плача с грешни сълзи
За това замълчи, тих, тих бъди
Приятельо мой, съдник на идните дни
Остави ме, не се забърквай и ти.

Фасове по пода и алкохол в кръвта
Викове прошепнати
Мрачни мисли – загадъчно открехнати
Не виждам смисъл, просто тишина.

Тръгвай, махай се, върви
Нямаш работа тук,
Тук е домът на разбитите мечти.

Рисунките по дланта
Изчезнаха, сега имам само белезите по гърба ми.

Ах, това е Шизофрения!




Я сошла с ума!

неделя, 6 декември 2009 г.

Морето на дните

Искам само теб.
Толкова ли е много?
Искам просто да съм част.
Мънинко парченце от твоя свят.
Влюбена снежинка върху рамото ти.
Полъхът на отдавна изгубената ми невинност.

Лъжа се.
Залъгвам се сама.
И после отново проклинам се
Че съм те обикнала, че обичам утопията.
А аз съм тиха и просто сама. Изгубена мечта.

А теб те няма.
И аз заглъхвам по спомени.
Губя си разума, потъва в морето на дните.
Няма „нас”, има „сама самотно мен” и има „някъде там теб”.

Какво да правя сега?
Не искам да те замесвам,
Защото знам, че няма и да мога.

Няма връщане назад.
Аз казах „Край!” а ти „Добре”. Това е.

А как липсваш ми.


Няма да се върнеш, никога, нали ?





Я сошла с ума!

Обединение, роднини, обединение!

Току що разбрах нещо за своето минало. Прадядо ми е лежал в затвора, бил отклонявал влакове с храна за германците по време на Втората Световна и ги препращал към българи. Имала съм роднини в Германия. Прадядо пишел стихове. Баба има ясни спомени от Втората Световна. И, по дяволите, имам роднини в Германия, в Берлин.
Това ме накара да взема решение. Ще издиря роднините си в немската столица. Много искам да намеря тези хора, да разбера знаят ли за българските си корени. Дали има деца на моята възраст сред тях? А ще знаят ли дори къде се намира България.
Не знам, малко хора имат нерви да се занимават с накова нещо, каквото е издирването на някъдешни роднини. Трудно и почти безнадеждно е. И осъзнавам, че има приятно голям шанс да остана разочарована, че опитите ми са били безуспешни, но ... Представете си чудесният шанс тази хора, роднините ми в Германия, също да търсят българския си корен (ако знаят за него) и да са се отчаяли, защото вече не е останал жив с фамилията, която те знаят? Сигурно са решили, че е изгубена кауза.
Та, идеята ми мисля, че вече я разбрах те. Ще ги издиря. И освен това планирам като поспестя нужната сума да напечатам съвместна стихосбирка на мен и дядо ми. Все пак поколенията трябва да се обединяваме, нали? ;)



Я сошла с ума!