вторник, 15 май 2012 г.

Дим да ни няма!

Корабът спусна ярките си платна. Изброихме до 12.. Време е всеки да хване картата в свои ръце и да начертае пътя си. 
Повече няма да насядаме по чиновете, няма да тряскаме вратата на заветния 18 (+) кабинет. Няма повече класни работи, тестове за по 15 минути, особено пък по литература! Няма да има "Добро ви утро, дами и господа!". Няма да се радваме, че госпожата е закъсняла, че Медина е забравил за контролната или пък за книгите от Маркес. Няма кой да учи до посреднощ думи или да се опитва да си спомни как продължаваше "Из дома вышел человек...".
За 5 години се случиха толкова неща, че е безсмислено дори да се опитвам да ги опиша и разкажа. А и не всичките са "за пред хора". Някои истории навярно ще разказваме и на внуците ти, някои навярно ще се опитаме да оставим в миналото и никога да не отворим дума за тях. Стаята ни буквално е нашарена със спомени, смях, песни, сълзи, мечти. Чиновете ще пазят тайните ни, думите ни, каквото остана от нас.
Обичам всеки един от вас, за всеки един има нещо специално и хубаво, което ще остане завинаги в сърцето ми. Няма значение дали сте "Лошото момиче", "Математика на випуска", "Щастливата звезда" или "Мистър Търпеливост" - вие ме направихте по-добър човек, научихте ме на много и ми показахте, че "семейство" е много широко понятие. Най-широкото на света. Вчера ли бяхме 8-ми клас, както пеят в песента - "деца необуздани", днес ли станахме 12-ти и всичко свърши.
Бъдете добри и дано поне малко от мен е останало във вас. Обичам ви!
А сега - стягаме сърцата и ДИМ ДА НИ НЯМА!


Посветено на Ася, Бобчо, Васил, Василио, Вельо, Венци, Гопето, Дани, Йо, Люса, Магда, М-Маги, Мъро, Нела, Николчо, Смайл, Снежи, Миро, Сте, Таня, Ицо, Цецо, Юри, Янчето и Яна. За мен беше чест да служа с вас! За мен беше УДОВОЛСТВИЕ! Обичам ви!



понеделник, 14 май 2012 г.

пишеща машина.

Аз съм пишеща машина със сърце,
От думите ми се раждат чудни светове.
Сътворявам реки, планини, морета, съдби,
Разказвам приказки и подарявам мечти.

Аз съм пишеща машина със сърце,
Твърд метал отвън, а в душата - огньове.
Пулса ми по-бърз е от арабски атове,
Разпилявам себе си в нощните ветрове.

Аз съм пишеща машина със сърце,
Облаците по утрешното небе.
Жена, в тялото на босоного дете,
Мислите, които криеш в първото си кафе.










Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

вторник, 8 май 2012 г.

Фантасма

Когато порасна ще стана Луна,
ще мечтаят за мен в тъмата на нощта.
Като остарея ще съм падаща звездна,
последен полет преди срещата със смъртта.

А сега съм просто думи,
изографисани с цветове от божури.
Сега съм първата роса,
сълзите на небето след дъжда.

***
Изгря голяма червена Луда,
топъна в мрак и красота света.
Някъде стояха двама в споделена тишина
и гледаха как в краката им се ражда града.







Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

вторник, 1 май 2012 г.

glitter


толкова ли

са слепи всички
че никой не вижда
как с теб аз блестя

или виждат
но не им изнася.


Read more: via Късове небе







Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти