вторник, 8 май 2012 г.

Фантасма

Когато порасна ще стана Луна,
ще мечтаят за мен в тъмата на нощта.
Като остарея ще съм падаща звездна,
последен полет преди срещата със смъртта.

А сега съм просто думи,
изографисани с цветове от божури.
Сега съм първата роса,
сълзите на небето след дъжда.

***
Изгря голяма червена Луда,
топъна в мрак и красота света.
Някъде стояха двама в споделена тишина
и гледаха как в краката им се ражда града.







Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

Няма коментари: