вторник, 16 март 2010 г.

Enough, но не достатъчно, че светлина да разсее сенките

- Здравей, Красавице любима, здравей.
Тихо утро. Късна вечер. Първи пръски светлина. Предсмъртни трепки от тъмнина. Утрото се ражда, а нощта най-прекрасна умира, задушена от самота.
“Look at me, pretty-boy, my wonder toy-boy. Stay with me, honey.
Глухи сенки, скрити в лунната тишина. Слепи тела, превърнати в едно на фона на нощта. Стонове изкрещени, крясъци прошепнати. Раздяла, среща, гара, легло, стих.
- Остани с мен, Прекраснице моя, остани с мен в мечтите ми.
Може би са просто спомени, които приплъзват се във времето. Може би тя не е това, което изглежда. Може би той не е това, което искаше. Първа среща за пореден път. Ежедневие, най-прекрасно, защото е за първи път.
“Blame me. Hate me. I’m just one more October girl.”
Как да я обикне, когато тя никога не посреща зората с него. Как да разбере пълни ли са очите й със сълзи, когато знае само формата на тялото й. Как да гадае за цветът на косите й, когато познава само аромата им на слънчеви лъчи.
- Искам да виждам изгревите с теб, Сърце мое, с никой, но с теб.
Познава леките й стъпки. Знае аромата на кожата, допира на горещите й пръсти. Обича как се целуват напуканите й устни. Усеща крехкото й тяло да трепе от студ под себе си. Може да опише вкуса на дъха й. Познава всяка извивчица, всяка лека вдлъбнатина на гърба й. Обича всичко в нея, напук на света. Тя грее в него, по-ярка и от най-ярката звезда.
“My heart just dared to fall in love. I know what the stars are made of; I know what the taste of the fire is. I know everything. Everything but you. Everything but what love is.
Звук от разрушено стъкло. Спомен от едно изгубено сияние. Сълзи, болка, изгрев и края на нощта. Нищо не е както преди, защото думите са закъснели. Или как едно „Обичам те” се разби на пода.
- Обичам те, любима, остани!
Тя си тръгна. Останаха само аромата й и сянката й да танцува по стените. Пушека от цигарата й е вече само тих спомен, нагарчащ в съзнанието образ. Леката й походка ще отеква, но само в един по-прекрасен свят. Нея я няма. Тръгна си. Замина. Тя не дочака изгрева. Посрещна го сама.
“Goodbye, my sweet prince. I’m sorry, I love you more than enough. Goodbye, sweet prince, I love you, my dear.”





All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

Няма коментари: