неделя, 29 ноември 2009 г.

Веднъж ...
... само веднъж


Срещнах те веднъж.
На края на полето,
Там където започваше небето.
Някъде там, където безкрая
Намираше утеха във рая.
Точно там срещнах те веднъж.

Веднъж, уморена от света,
Объркана от тишината на дъжда
Седя притихнала и сама
А всъщност просто изтървах една сълза.
Избяга от очите ми тя.

Скоро беше ли, или просто веднъж
Изгубих се сама в цъфналата ръж.
Тръгнах към мечтите,
А завърших в на мислите горите.

Веднъж рано ли беше,
Или пък валеше цветен дъжд.
Ти ме целуна за първи път.

Помня веднъж, любими мой,
Тичаше под дъжда с мене ти.

Веднъж, знаеш ли, вярвах, че обичаш ме. . .

... Но това беше само веднъж ...


Я сошла с ума!

Няма коментари: