неделя, 6 декември 2009 г.

Обединение, роднини, обединение!

Току що разбрах нещо за своето минало. Прадядо ми е лежал в затвора, бил отклонявал влакове с храна за германците по време на Втората Световна и ги препращал към българи. Имала съм роднини в Германия. Прадядо пишел стихове. Баба има ясни спомени от Втората Световна. И, по дяволите, имам роднини в Германия, в Берлин.
Това ме накара да взема решение. Ще издиря роднините си в немската столица. Много искам да намеря тези хора, да разбера знаят ли за българските си корени. Дали има деца на моята възраст сред тях? А ще знаят ли дори къде се намира България.
Не знам, малко хора имат нерви да се занимават с накова нещо, каквото е издирването на някъдешни роднини. Трудно и почти безнадеждно е. И осъзнавам, че има приятно голям шанс да остана разочарована, че опитите ми са били безуспешни, но ... Представете си чудесният шанс тази хора, роднините ми в Германия, също да търсят българския си корен (ако знаят за него) и да са се отчаяли, защото вече не е останал жив с фамилията, която те знаят? Сигурно са решили, че е изгубена кауза.
Та, идеята ми мисля, че вече я разбрах те. Ще ги издиря. И освен това планирам като поспестя нужната сума да напечатам съвместна стихосбирка на мен и дядо ми. Все пак поколенията трябва да се обединяваме, нали? ;)



Я сошла с ума!

Няма коментари: