неделя, 8 ноември 2009 г.

Мой

Какво си мислиш, скъпи мой? Че живота е приказка безкрай, в която щастието е основния мотив. Не можеш да си толкова наивен. Дори и ти!
Какво си мислиш, приятелю мой? Че раните зарастват, без да оставят следи. Не може да си чак такъв оптимист. Дори и ти!
Какво си мислиш, любими мой? Че мога винаги да те обичам, дори когато съм без сърце. Не може да вярваш в това. Дори и ти!
Какво си мислиш. Че живота продължава ли? Това са глупости, чуваш ли, приятелю мой, пълни глупости! Живота спира, когато любовта умре. Живота се променя, когато сърцето изстине.
Какво си мислиш. Че искам да съм такава, каквато съм. Че искам тези празни бутилки да са около мен ли? Че искам да виждам изгасените фасове щом извърна глава? Чуй ме, чуй ме добре, не искам да съм такава. И ако мислиш че е лесно, ела и го вземи, този живот, и бъди поне за малко мен. Ела, опитай, но не проплаквай, че ти горчи.
Какво си мислиш. Че когато се боря до последен дъх, накрая се прибирам у дома, лягам и заспивам спокойният си сън, също като теб. Че не се засягам, когато ме обвиняваш, че взимам твърде навътре загубите си. Е, не е така. Боли ме от отношението ти. И знаеш ли какво – остави живота да си го живея сам! Няма да се наведа пред теб!
Какво си мислиш. Че вечно ще ти прощавам. Че ще съм вечно за тебе там. О, стига, не може да си толкова наивен. Дори и аз имам някакъв предел. Ако така ще се държиш, махни се от мене ти. Но после помощ не търси. Думата „Сбогом!” означава „Завинаги!” помни го!
Какво си мислиш, скъпи мой?
Какво си мислиш, приятелю мой?
Какво си мислиш, любими мой?
Вече не съм до теб, не съм ти сянка. Ти ме отпрати, сам го направи. Сага проблемите ти, живота, мислите, притесненията, всичко ... само твое си е. Сам ще си носиш кръста. Мен не ме мисли. Остави ме да летя с вятъра, пусни ме да се слея с цветовете на дъгата. Остави ме. Зная как да се пазя и сама. А ти ми вредиш, истина болезнена, но реална. Раняваш ме и остлабваш духа ми. Силите ми не са безгранични, и аз като теб имам нужда от въздух. Убиваш ме ...

Обичах те.
Прости!



Я сошла с ума!

Няма коментари: