Хей, Пуф, знам, че всекидневно проверяваш блога. Е, може би не точно всекидневно, но достатъчно често. За това искам тук, насред безплатното и безметежно Интернет пространство, да ти благодаря, че си такъв добър приятел и некръвен брат, който ме издържа в лошите ми периоди и в миговете, когато не се обаждам със седмици. Благодаря ти, че беше до мен, когато бях развалина и че сега така мило подпитваш "Е, вече си наистина цяла и себе си, нали?"
Моят малък пуканчо. Пожелавам ти и ти да отговаряш на въпроса "Щастлив ли си?" с усмивка сходна с тази, с която ти отговорих аз днес.
Благодаря ти, братле.
Ти си целият ми свят . . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар