Я сошла с ума!
Така, това го видях от пухеното, миличко, сладко същество Мон, което се нядявам няма нищо против, че аз също ще се помъча да се самоопредял чрез тези...изречения, да ги наречем. ...
Ако бях цвят, щях да съм
зелено. Цветът на росната пролетна трева, когато първите слънчеви лъчи се отразяват в къпките й.
Ако бях плод, щях да съм
зелена ябълка. Кисела, сочна, твърда, зелена, ярка, греховна, запомняща се, със специфичен вкус. Точно като мен. Част от изколният грях.
Ако бях животно, щях да съм
тигрица. Или черна котка. Дива, фатална, изискана, стилна и много непривична.
Ако бях книга щях да съм
странна, интересна, обръкана. Нещо с вещици, магии, вампири, приключения, демони, екшън, смели и красиви жени, прекрасни мъже. Нещо фантастично-сатанинско-демонско-приключенско-екшън-убийства и подобни неща.
Ако бях дреха, щях да съм
кожено яке. И да се лее РОК!
Ако бях бижу, щях да съм
стар, наследствен медальон. От онези с фамилните гербове. Такъв, който да се предава от баба на внучка или нещо подобно.
Ако бях дърво, щях да съм
бреза. Московска бреза. И песни щяха за мене да се пеят.
Ако бях напитка щях да съм
текила! Испаноезично, парливо, страстно, бъррзо опияняващо, после ти носи главоболие, пие се с лимон.
Ако бях насекомо, щях да съм
мравка с кецове. Ама от онези готините, старите.
Ако бях песен, щях да съм
дует. С много хубава лирика, щяха да ме изпълняват симфоничен оркестър и рок-метъл банда.
Ако бях филм, щях да съм
от независимото кино. Режисьори щяха да са ми Педро Алмодовар и Уди Алън.
Ако бях подарък, щях да съм
спомен. Снимка, медальон, картина, стих. Нещо лично, нещ арт, нещо посветено.
Ако бях град, щях да съм
космополитен, шумен, голям, забързан, с множество квартали и лоши улички. Като Москва, Лондон, Токио, Ню Йорк ...
Ако бях месец, щях да съм
ноември. Това съм аз във всичките си провидения и аспекти.
Ако бях цвете, щях да съм
кактус или далия. Защото приятелите ми казват, че приличам на тях.
Ако бях изобретение, щях да съм
нещо лошо, но по-късно променено към добро. Нещо значително и ярко. Оставящо диря в умовете на хората. Атомна енергия.
Ако бях сграда, щях да съм
в стил Бел Епок. Или пък във Викториански стил.
Ако бях отговор, щях да съм
кратък, ясен, дръпнат, но мелодичен. Като "ДА!"
Ако бях дума, щях да съм
"мечтание", защото няма нищо по-красиво от това.
Ако бях мебел, щях да съм
голямо легло, стил Хенри VІІІ, знак на страст, радост, болка, тъга и мъничко неразбраност и лудост!
Еми ... това съм аз във формата на предмети. . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар