понеделник, 28 септември 2009 г.

Културата – мост между различията в Европа

Ние сме колкото и еднакви, точно толкова и различни. Един танцува фламенко, друг полка, а пък ние си тропаме ръченицата. Но сме тук и сме заедно. Искаме или не. Все пак всички танцуваме, заедно или по отделно. Танцуваме и се смеем. Танцуваме и пеем. Танцуваме и сме себе си. И сме заедно. Заедно. За едно по – добро бъдеще, което да е сега, веднага, на мига. А не утре, някога, никога.
Типично за мен – да почна от краката за главата. Забравих да ви обясня за това какво точно е култура (едно е сигурно – като погледнеш един човек веднага може да кажеш дали има култура, или пък не). Ама не се надявайте на подробни обяснения, че имам много неща да ви казвам, а сте ми оставили лимит от някакви си 7000 знака...
Култура:
1.Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Духовна култура. Материална култура. Древна култура. 2.Образованост, знания, възпитание. Висока култура. Ниска култура. Имам богата култура. 3.Състояние на обществественият, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна. 4.Растения, които изискват обработка. Житни култури. Маслодайни култури. 5. Бактерии, които се развъждат в лаборатория. 6.Висока степен на развитие на нещо, умение. Култура на производство.
Доволни ли сте от обяснението какво е култура? Честно казано аз искрено мразя тези суховати определения. Ама какво да правя – ръководството го налага.☺ Знаете ли какво е културата за мен? Това кой си ти, какво правиш, как се държиш с приятелите си, пък и ако щете с това как се държиш със себе си – уважаваш ли се сам, за да знам аз да те уважавам ли, или не...
Всъщност точно това самоуважение ни помага да уважаваме другите. А по моето скромно мнение всички искрени, сърдечни и открити отношения трябва да има за основа негово величество УВАЖЕНИЕТО. Не че смятам останалите фактори за маловажни - ни най – малко. Но за да приемем и обикнем другите трябва да приемем, че сме РАЗЛИЧНИ. Ето стигнахме до ВАЖНАТА дума. РАЗЛИЧИЯ. За вас не знам, не се и наемам да определя мнението ви, но на мен наистина много ми харесва това, че сме различни и че един с друг не си приличаме. Представете си някъде из междупланетарното пространство да броди още една Станислава и да мъчи кой знае колко още народ. Тежко и горко на всички същества от всички системи и галактики. Шегата на страна, но наистина е уникално да се срещаш с нови хора и да опознаваш тяхната КУЛТУРА, да разбереш дали танцуват фламенко или полка, френски шансони ли пеят или песните на гондолиерите. Може би са наследили таланта на сънародника си Винсент Ван Гог, а защо да не е са бъдещите солисти на Большой Театр. Кой знае. Не и аз. Но ако ми помогнеш, и ти, да, и ти там, и онова срамежливото момиче в ъгъла, и ти, госпожо, вие, господине също, може и да успея. Може да успея да построя МОСТ между приятелите ми – танцьорката на фламенко, танцьорът на казачок, както и примабалерината, художника и певците, и мен, и теб, и него, и нея. Между всички нас. Не е лесна задача, но нали сте виждали онези картинки на UNICEF, на които земното кълбо е обградено от малки, цветни, детски отпечатъци. Това е истинският мост между хората – най – детските неща – рисунките, игрите, мечтите. А аз понеже съм дете на новото Wi – Fi , SKI – FI , 3D време не си пиша писъмца с другарчетата си от близка славянска страна, а чатя с хора от отвъд океана, някой ден може да се пиша даже и с мъничките луди извънземни. Нищо, че вече гледам новини и се интересувам от Световната Финансова Криза повече от някои от възрастните. Но все пак пея и танцувам под дъжда, скачам в локвите и цапам новите си обувки. Наистина, все пак съм дете.
Това, че сме различни вече го казах. Ще повторя и че е прекрасно, че всъщност сме различни. Добри или не съвсем. Смели или по – скоро уплашени. Силни или слаби. Ние всички сме заедно. Защо да не си подадем ръце, за едно по – добро общо, усмихнато, красиво бъдеще. Хайде, можем, всички заедно, ще си построим този така желан мост между различията в Европа. Това че той е германец, а тя пък арменка не значи нищо. Те и двамата са деца на майките си и свободни граждани на свободна Европа. Знам, че можем да построим този наш мост. Този мост на детските мечти и усмивки. Няма да обяснявам повече колко са красиви различията, няма и да повтарям, че ще е по – добре да се уважаваме едни други и сами себе си. НЕ! Само ще пожелая на всеки, който чете това да е с някого до себе си първо, за да не се изгуби из мислите ми и второ, за да сложи и той едно мъничко камъче на строежа на моста между различията и най – вече между предразсъдъците ни към другите. Успех!
П.П. : Ха! Май 7000-то знака ми стигнаха! Да не повярва човек........☺

Няма коментари: