Реших да ви постна нещо, което съм писала за стажа си в Испания миналата година по ей това същото късно септемврийско време.
so ... Enjoy!
17 септември 2008 ,часовниците ни показват 4:30 a.m. Синият автобус на „Сърнела” е пълен с сънени деветокласници с кодовото име в „Руската”-„испанците”.Сънени или не потегляме с крайна цел Мадрид, Испания.Някои спаха(„Оскар” за най-много спане в този ден печели Ася,разбивайки всички останали по точки),на други не им позволихме(Йонито го изпита на свой гръб).Този толкова дълъг ден пътувахме,лелееее колко пътувахме, и накрая се проснахме уморени на леглата в хотела ни в Постойна Яма, Словения. Имаше и мъничко носталгия, за другите не знам, но при мен положението си беше критично-до 12:00 не мигнах от това да си мисля за удома. В хотела не липсваха и куриозни ситуации.Като това,че, например, едни виетнамци не знаеха къде е България, но се сетиха за Румъния, Гърция, Турция та ако щете и за Сърбия. За другите не знам, но аз мислено ги пратих по дяволите.
18 септември 2008, час-някъде около 7:00, 7 и нещо сутринта. Закусваме или, за да съм по точна, опустошаваме запасите на хотелчето за може би година-две напред. След закуска в рейса, а от там на магистралата за Италия. Всъщност ние направо си налетяхме на Венеция. Натоварени на един невероятен автобус от градския транспорт,тип лодка,като всички превозни средства на Венеция,по Canale Grande, махайки на всичко живо като едни възпитани дечица,стъпихме на НЕ твърда земя. Ако ви се четат хвалби за Венеция, моля потърсете пътеписа на гореспоменатата Ася Монева, защото в моят ще откриете възхвали, но за други градове. Държа да подчертая, че това си е лично мое мнение, но на Венеция харесвам само базиликата „Сан Марко”. НО, ще си поговорим пак като се върна от там някой чуден ден, след като съм била за трети път с НЯКОЙ, а не с класа. Тогава ме питайте пак дали ми харесва.☺
19 септември 2008, сутринта по някое време. След нощувка в невероятен хотел,първият от многото,идват „приятните изненади”-един ключ е изгубен, за първи, но не и за последен път, а наш Василио е влязъл да се къпе 15 минути преди часа за тръгване. Нищо, с 30 минути закъснение тръгваме. Верона, дръж се, че идем!!! Естествено нямаме много свободно време, но все пак преди това-обарахме, опипахме и какво ли още не красивата скулптора на Жулиета, снимахме балкона ѝ, но без да се качваме на него и се отдадохме на shopping. Магазин на име Pimkie беше ошушквам във всеки град където го намерим като се започне от Верона, та чак до Толедо!!!
По моето скромно мнение, което ще ви натрапвам нагло до края на този разказ ли, пътепис ли там каквото е, Верона е наистина много приятен град, за съжаление имахме прекалено малко време там.
Пак на автобуса, този път с посока Франция, Лазурният бряг, а за още по точно Монако. Аз и преди съм ходила в Монако, но беше по обед, тъкмо за смяната на караула. Сега един приятелски съвет към всички решили да ходят в Монако- постарайте се да сте там преди 19:00 часа, за да хванете Океанографският музей, но останете поне до 21:00 часа в квартала с казиното-Монте Карло. Истинската красота на стила Бел Епок буквално блести след залез слънце.Ще се постарая да не се отплесвам по хотелът ни във „Veinte Milla”.Само една думичка-красив.
20 септември 2008,някакъв ранен час е, но колко всъщност...Днес програмата е ясна - малко време за Нейно Величие Ница, а след това отпътуване за Costa Brava, в близост до Барселона. Няма да ви досаждам с разказите ми за Ница от миналата година, но просто четиридесет минути за град като този са си жива подигравка!!! Карай, догодина пак... След целодневно пътуване се оказахме в Каталуня. Хотела - супер,вечерята и тя,външният басейн - отличен!!!
21 септември 2008, ранна закуска, след която просто не ти е нужен обяд.
А по обед бяхме в Барселона. Първата ни спирка беше „творението на живота” на Гауди- Sagrada Familia. Каквото и да сте чели за нея, каквито и снимки и изображения да сте гледали, каквото и да са ви казвали е изключително малко. Щом нашият личен културовед-Йонито,и аз, която винаги намирам какво да кажа, си глътнахме езиците и единственото, което можехме да правим, беше да се опитваме да си отворим по-широко очите, за да видим повече можете сами да прецените за какво величие и каква красота иде реч. След това ни показаха парка Güel, пак творение на Гауди. Останалата част от града разгледахме чрез автобуса и слязохме на главната. Там ни пуснаха за един час по Las Ramblas, което е крайно малко. Е, това не е предпоставка да не се върнем към автобуса с пълни чанти. В никакъв случай. От учителите имахме една изненада- заведоха ни на стадион Camp Nou, по известен като Nou Camp - стадиона на ФК „Барселона”. За нас, футболните запалянковци, това беше просто невероятен подарък и изживяване за цял живот. Би се равнявало само на това да изгледаме от трибуните един мач, но това право аз лично си го запазвам за другия път. Вече се досещате и сами какво сме направили след това-в рейсчето, по магистралата, но на къде?! Към столицата,ест.! Към МАДРИД! Но, за да сме точни ние спяхме в едно много хубаво ученическо общежитие в El Escorial.
2225 септември 2008. Това са дните ни в и около Мадрид. Наистина много ми се иска да ви разкажа за преживяванията ни ден по ден,но със сигурност нямате един месец време,защото толкова ще ми е нужно да ви разкажа за всичко, хронологически подредено и разказано по подобаващ начин. Бяхме в два от най-величествените музеи на Европа-Reina Sofía(на модерното изкуство) и Prado(най-големият в Испания).Жалкото е, че за и в двата имахме само по един час, което е все едно за един час да обходиш, хмм... да кажем Лондон. Наистина е подигравка. Но и за това време ние можахме да се насладим малко от малко на шедьоврите изложени вътре. В Мадрид освен това ни заведоха и в Palacio Real- иначе казано Кралският Дворец. За мен това беше най-прекрасното изживяване от дните в Мадрид. Може би, защото обожавам замъците или просто заради красотата му, не знам. По скоро и заради двете.Не пропуснахме да посетим и Толедо, към който аз храня искрена любов по една доста тъпичка причина-семейната ни кола е марка SEAT модел Toledo. Не пропуснахме и дворецът в El Escorial, Долината на Падналите, Алкала де Енарес, където се намира родната къща на автора на „Дон Кихот”, Мигел де Сервантес, както и най - старият университет в света. Докато бяхме в Мадрид ние УЧИХМЕ. Така че всеки, който смята, че само сме се разкарвали из Европата е в ГОЛЯМА грешка. Не знам как са се мъчили нашите шесттима съучиници, които останаха, но ние не пишехме за птичките, цветенцата и тревичките. Темите ни бяха достатъчно сириозни и изискваха достатъчно много усилия да бъдат подготвени за представяне, научени и по-късно представени. Всеки може да прецени сам за себе си, но според мен темите ни бяха добре разпределени по групи. Или просто аз съм имала късмет и са ми са падали теми, които ми харесват.☺
26 септември 2008, веднага след закуска с онези невероятни изпечени на място хлебчета. Тръгваме към едно училище, за да се запознам с тяхната образователна система и да разберем, че ние учем доста повече от тях. Нищо ново под слънцето. Най-страшният факт всъщност беше ,че в това училище имало ,,само” 20 българчета. В другите училища били много повече. На мен това не ми звучи особено добре, за вас не знам...... След едно дълго пътуване пристигнахме на Costa Dorada, отново в близост до Барселона, но този път целта ни беше друга далеч по-изпълнена с адреналин.
27 септември 2008 - ¡PORT AVENTURA! Това е най-големият увеселителен пак в цяла Испания. Просто е страхотен! Аз, Танчето и Люсито сме обеколили със сигурност онези, за които казват, че са само за смелите. За другите не знам, но две от нашите момчета, няма да ви кажа кои, те сами си знаят, ги достраша за два различни, но много приятни атракциона. В края на деня се прибрахме капнали от умора, но това не ни попрече да седи до късно. А на другият ден....
28 септември 2008- ден за пътуване и един час във фестивалният град -КАН! Снимахме се като истински звезди, каквито не се съмнявайте, че ще бъдем, на червеният килим, потърсихме отпечатъците на любимците си и пак в нашия хотел на „Veinte Milla”.
29 септември 2008, лелееее колко малко остана. Този ден беше посветен на Пиза и нейният площад на чудесата. Цял ден е силно казано, защото бяхме там само в рамките на час-час и малко. От там на татък беше само пътуване и една нощувка в много хубав хотел на 10 км от Венеция. Толкова на никой не му се прибира, че всички бяхме готови да се върнем дори в Мадрид, където общо взето беше най-лошото ни място за спане. А аз бях готова да отида във Венеция, само и само да не се прибираме.
30 септември 2008, след закуска в 7 на рейса. Цял ден пътувахме. Голяма част от пътя проспахме и Слава Богу, защото иначе съвсем щяхме да се размърдаме. В 4:45am на 01 октомври 2008, слязохме на Тримонциум и потънахме в прегръдките на родителите ни. За това кой до кога е спал през деня историята мълчи. Или поне аз ще замълча, за да не изложа на първо място себе си....
Това е моят поглед над стажа ни в Испания. Някои по-специфични допълнения към разказите по дни съм ви поспестила. Защото тайните са хубави, докато са такива...........
П.П1: И все пак много жалко, че не влязохме в Океанографският музей в Монако. Искрено съчувствам на онези, които не са го видели, т.е. ВСИЧКИ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар