неделя, 18 април 2010 г.

Аз съм тук ...

Изведнъж всичко стана по-тихо.
Сякаш бура помете досегашното ми същество и постави друго на негово място. Взе изгубената душа, падналия ангел и го замени с сияйна искра, късче истински пламък.
И нова, и прастара. И никога не виждана, и до болка позната. И пак същност, а консистенция друга.
И мисли като пеперуди, заключени в буркан, пърхат се кат луди, не изпитват ни страх, ни свян.

Паднал ангел пак лети,аз съм тук, до мен си ти ...








Ти си целият ми свят . . .

Няма коментари: