Сбогом

Не се сърди, че казах, че те обичам. Не беше нарочно. Не исках да те нараня. Исках просто да съм честна със себе си.
Не ми се сърди, не недей прави тази така ядосана и нежна физиономия. Обичам те, толкова страшно ли е? Моля те, моля те, моля те - обичай ме!
Моля те, обичай ме. Не съм толкова лоша. Мога да бъда мила. Мога да бъда послушна. Мога да бъда тиха. Мога да бъда страстна. Мога да бъда всичко. Но най-вече - твоя и ничия друга!
Не се опитвай да си мил. Разбрах. Проумах. Забрави ме. Мрази ме. Мен вече ме няма.

Сбогом. Някога те обичах!




Я сошла с ума!

Ах

Града се ражда под стъпките ми
Нощта ме прегръща
Луната се свива в облаците на мислите
А аз съм тиха, тук на края на света
Останала сама след края на дъжда
Единствена устояла на порива да избяга от света.

Не искаш да чувам как крещя на ум
Не искаш да виждаш как плача с грешни сълзи
За това замълчи, тих, тих бъди
Приятельо мой, съдник на идните дни
Остави ме, не се забърквай и ти.

Фасове по пода и алкохол в кръвта
Викове прошепнати
Мрачни мисли – загадъчно открехнати
Не виждам смисъл, просто тишина.

Тръгвай, махай се, върви
Нямаш работа тук,
Тук е домът на разбитите мечти.

Рисунките по дланта
Изчезнаха, сега имам само белезите по гърба ми.

Ах, това е Шизофрения!




Я сошла с ума!

Морето на дните

Искам само теб.
Толкова ли е много?
Искам просто да съм част.
Мънинко парченце от твоя свят.
Влюбена снежинка върху рамото ти.
Полъхът на отдавна изгубената ми невинност.

Лъжа се.
Залъгвам се сама.
И после отново проклинам се
Че съм те обикнала, че обичам утопията.
А аз съм тиха и просто сама. Изгубена мечта.

А теб те няма.
И аз заглъхвам по спомени.
Губя си разума, потъва в морето на дните.
Няма „нас”, има „сама самотно мен” и има „някъде там теб”.

Какво да правя сега?
Не искам да те замесвам,
Защото знам, че няма и да мога.

Няма връщане назад.
Аз казах „Край!” а ти „Добре”. Това е.

А как липсваш ми.

Няма да се върнеш, никога, нали ?




Я сошла с ума!