Footprint

Remember when I told you I don't know where am going

and when I'll come back

that you should not wait for me?


I promised not to write, neither send cards

but take pictures of people along the way

and I remembered all the stories the wind told.


I wasn't ready to leave and go and not stop

but I was even less ready to stay

there and then would be my end.


And when I came back and you had left

leaving nothing but a note

that you know where you're going


and that you're not planing to ever come back.


Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

Vanilla Twilight

За последно се изгубих в теб вчера.
Тук, вкъщи, докато ми правеше чая.
Въздуха миришеше на вечер, на нас,
И аз се изгубих отново, пак.
Карта ми трябва вече,
Да откривам себе си в света.
Да се начертая върху паднало листо
Или дори върху семената за цветя в долапа.
Така лесно се разпръсквам и губя,
Мислите ми вече са песъчинки,
Ти ме подемаш като вятър и разпиляваш,
Сякаш няма нищо по-лесно от това.
А аз после със седмици се намирам
И пак май не съм цяла, не помня, не зная.
Попълвам се с части от теб, като пъзел,
Потъвам като мед в чая.
Казваш, че съм разпиляла света си,
Но не знаеш колко още много има - 
На гърба ми празно от спомени-белези няма
И колко още много мастило ме чака.
Изгубих се вчера в теб, в зелените очи,
А чаят ми изстина преди да го допия,
Стените ми са бели платна за мисли
И останки от минали истории.
Ти все така ме разпиляваш,
Че налага се на две гуми да се гоня.

За последно се изгубих в теб вчера,
За да се открия в теб днес отново!

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

Ветрова песен

Ветре, Ветре, ти, ела,

за мъничко се спри в моята ръка.

Ветре, Ветре, ти, ела,

имам да ти разкажа приказка една:

В дядовата топла, мила ръка,

се събираше цялата ми позната земя.

В бабината усмивка и мека бяла коса,

отекваше звука на света.

Само татко знаеше кое е вярно и кое ясно,

А мама така и не запомни кое е ляво и кое дясно.

Слушай, Ветре, почакай, поспри,

знам си - смешно и бързо говоря, но изслушай ме ти.

Дядо ми за мен беше повече от най-великия Крал,

в джобчето си я ябълка, я нещо друго за мене все прибралл

Баба като малко поточе все румолеше,

а ако от светкавиците ме беше страх - до мене спеше.

Татко имаше най-ясните сини очи,

поисках ли разказваше ми легенди не с часове, а с дни.

Всички повтаряха, че мама е жива фурия,

но за мен тя си беше моята си сладка магия.

Сега и за мен казват, че вече съм голяма,

но затворя ли очи се виждам с коса до кръста и поредна нова рана.

Тичах боса по двора на село цяла неделя,

спъвах се и се оплитах в на прабаба новата къделя.

Ветре, Ветре, тръгвай сега,

тръгвай бързо с приказката ми към дома.

Изпей я на баба, на дядо я пошушни,

на мама в облаците я нарисувай, на татко красиво-четливо на лист я напиши.

Тръгвай, бързай, върви!

Думите ми ти на тях подари!

Тръгвай, Ветре, бързай, лети!

Че скоро ще се прибера, моля те, ти им кажи.

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

антихрист

"Отче наш, който си на небето,

да се свети името ти,

да бъде твоята воля, както на небето,

така  и на земята!"

Музо, възпей оня див, пагубен гняв на Ахила,
Ахила дето беше грубата сила.
А пък Атила - бич божи, пратен на земята да убива.
Но, боже наш, дето си на небето,
Спаси, всевишни, на света сърцето.
Дай му сили да се научи да обича,
дай вяра и радост човек да се нарича.

Уви, пагубен, греховен род, напуска рая, твори ад!

Смърт! Убий! Разруши! Нарани!

Проси, нали господ е любов,

въпреки че сам той ти е вдъхнал злост.

Кога стана толкова глупав, човеко,

кога повярва, че гениално творение си от нечие длето.

Не се възгордявай, не си толкова специален.

Ти си просто продукт на синтез случаен!

Забрави, от бога си ти се откажи.

Той ти изпрати Ахила, Атила, болестта, смъртта.

Учат те, че не иска да те нарани,

пореден измислен образ, целяш да те промени.

Ако случайно има бог - твърде е жесток.

Моля те, порасни.

И не стой на колене да се молиш на измислици!

И нека душите ни почиват в мир.

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

пишеща машина.

Аз съм пишеща машина със сърце,

От думите ми се раждат чудни светове.

Сътворявам реки, планини, морета, съдби,

Разказвам приказки и подарявам мечти.

Аз съм пишеща машина със сърце,

Твърд метал отвън, а в душата - огньове.

Пулса ми по-бърз е от арабски атове,

Разпилявам себе си в нощните ветрове.

Аз съм пишеща машина със сърце,

Облаците по утрешното небе.

Жена, в тялото на босоного дете,

Мислите, които криеш в първото си кафе.

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

Фантасма

Когато порасна ще стана Луна,

ще мечтаят за мен в тъмата на нощта.

Като остарея ще съм падаща звездна,

последен полет преди срещата със смъртта.

А сега съм просто думи,

изографисани с цветове от божури.

Сега съм първата роса,

сълзите на небето след дъжда.

***

Изгря голяма червена Луда,

топъна в мрак и красота света.

Някъде стояха двама в споделена тишина

и гледаха как в краката им се ражда града.

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

сърна

Как се обича падаща звезда?
Как се обича подплашена сърна?
Как се обича някой влюбен във света?
Как се обича мъгла във формата на Луна?

Как се обича тя?

Обича се нежно и крехко,
Обича се бурно и тежко.
Обича се с тишина,
Обича се с много музика.
Обича се с много недомлъвки,
Обича се като лъскави опаковки от дъвки.
Обича се без да питаш и без да разбираш,
Обича се, когато вечер бутилките от подлеглото й намираш.
Обича се, когато ти сготви топла вечеря,
Обича се, когато стои до прозореца цяла неделя.
Обича се разбиращо, прогресиращо,
Обича се страстно и малко опастно.
Обича се като я караш да чака,
Обича се като я изпращаш на гарата на влака.
Обича се с малки тайни,
Обича се с буркани с билки омайни.
Обича се със сладко от шипки,
Обича се сплетена на две плитки.
Обича се някак по детски, 
Обича се както се обичат мишки.


Обича се малко трудно, но много страстно.
Обича се някакси малко опастно.

Обича се както се обича мен!

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

lolytha

Какво искаш? Какво даваш?

Съдбата си на случайни хора ли подаряваш?

Къде отиваш? От къде идваш?

Пътят ли е целта, защо никога първа не си тръгваш?

Кой си ти? За какво се бориш?

Нима сам човек стените можеш да събориш?

Кой е до теб? А кой срещу теб?

Сама ли през нощта заспиваш?

През нощта крепко аз не спя,

а на сутринта обичам да мълча.

Знам коя съм, знам и кой е срещу мен,

сърцето си на света дарявам ден след ден.

Идвам от рая, отивам към ада,

а пътуването е ключа за наслада.

Понякога в сенките се крия,

а теб да не би да те е страх от моята стихия?

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

love will set us free

Експлозия от звуци, цветове и светлина.
Експлозия от радост в една човешка ръка.
Експлозия от мисли и една искра в погледа.
Експлозия от чувства и малко споделена тишина.

Колко малко ни е нужно.
Как навярно всичко друго ни е чуждо.
Колко далечни са тъжните очи.
Как леко минават и най-тежките дни.

Целият свят може да бъде променен.
Целият свят може да миг да бъде осветен.
Целият свят, а всъщност просто две очи.
Целият свят, това сме просто аз и ти.

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

Запалени думи

Пушенето убива,
но нима живота не е смърт.
А и все по-трудно се разбира
кой е правия и кой грешния път.
Навярно лесно е кротко да стоиш.
Уви, кроткостта не помага вечер да заспиш.

Диви, бясни, ужасни
човеци сме всичките - очи неясни.
Блесват оръжия, шумват стрели.
Стой!Тръгвай! УМРИ!

Погледни го така-живота ни убива,
но поне съдбата ни е красива.
Ние ще искрим кат малки звезди,
ние ще се стопим - кат думи запалени.

Не е лесно, дори е смешно,
а ето-поставят те в шах-мат с пешка!
Ах, нима това не е чудесно,
да си щастлив е толкова лесно!

Нощем съвестта оставя ли те да спиш?
Мен да, ако не вярваш-ела и виж.
Може би съм крайна, може би от думите боли,
кармата е такава-не понася лъжи.
Изпуши една цигара и мълчи,
живота е смърт, това си и ти!

Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

На него, в полунощ

Угнетен и наранен.
Уморен, но не и сломен.
Тъй крачи по пътя,
пристъпя в непрогледната тъма,
търсейки друм към дома
и може би просто малко светлина.

Думи тежки
и грешки човешки-
навярно да съдиш е по-лесно,
но пък дали е честно?
Гледаш отстрани и мислиш, че можеш нещо,
дойде ли твоят ред – изведнъж става ти горещо.

Светъл, яростен лъч
и огнеструйна доброта.
Тъй тъжна е детската душа,
тъй крехки са женските сърца!
Само дума една може да разруши света.
Само още една-ще го съгради отново на мига!

Тъй спокоен и красив
до мене той пак ще заспи.
Ще го завия със златни коси,
ще го приютя в есенните си очи
само да поиска до мене да постои.
Светът е наш – ела и го вземи.





Не ти обещавам целия свят, а само чисто небе, което ти да напълниш с мечти

Пандориум

Подреден, кристален свят,
където всеки на чувства е богат.
Идеални хора и светли краски,
пеперуди, тишина, без думи рязки.
И човек - затворен във буркан,
а реалността като извадена от блян.
Стерилна стая, няма парфюм,
само блясъка...на чистия ум.
Страх от собствената сянка,
животът заспал е следобедна дрямка.

Какво искаш, човеко, към какво се стремиш?
Разбий стените си, усети че си жив!







Ти си целият ми свят . . .

Pecadora

Quiero decir te algo ...
Escúchame, escúchame ahora.
Mañana no estará.
Tienes pecados, ésto ya lo sé.
Y cuando te dije que yo también - no menté.
Hoy estoy aquí y todo es como es.
No tengo pelo rubio.
Y me gusta fumar.
Bebo alcohol y puedo jugar al futbol.
He besado muchos hombres.
Y también tantas mujeres.
Pero ahora estoy aquí. Todo es como es.
Te quiero. ¿Y tú?










Ти си целият ми свят . . .

аз съм

Аз съм картина на вишнев цвят в японската галерия.

Аз съм белег от стара рана, още не зарастнал.

Аз съм снимка, запечатана в теб.

Аз съм разказ, още недовършен.

Аз съм нота от ария голяма.

Аз съм прашинка цветна на перваза.

Аз съм писмо с много марки и твоя адрес.

Аз съм глътка алкохол в следобедния чай.

Аз съм панделка в собствените си коси.

Аз съм постоянна дата в календара.

Аз съм листо, плаващо в морето.

Аз съм думи, прошепнати във мрака на твоя ден.

Аз съм птица на цветни петна.

Аз съм кактус сред цветята.

Аз съм танц само за двама под нощното небе.

Аз съм. Аз съм. Аз съм. Аз съм. Аз съм. АЗ СЪМ.

Аз съм момичето със мъжкия парфюм.

Аз съм момичето със златните очи.

Аз съм момичето със мислите от звезди.

Аз съм момичето с твоята риза.

А ти ...

Ти си целият ми свят . . .

Ах

Града се ражда под стъпките ми
Нощта ме прегръща
Луната се свива в облаците на мислите
А аз съм тиха, тук на края на света
Останала сама след края на дъжда
Единствена устояла на порива да избяга от света.

Не искаш да чувам как крещя на ум
Не искаш да виждаш как плача с грешни сълзи
За това замълчи, тих, тих бъди
Приятельо мой, съдник на идните дни
Остави ме, не се забърквай и ти.

Фасове по пода и алкохол в кръвта
Викове прошепнати
Мрачни мисли – загадъчно открехнати
Не виждам смисъл, просто тишина.

Тръгвай, махай се, върви
Нямаш работа тук,
Тук е домът на разбитите мечти.

Рисунките по дланта
Изчезнаха, сега имам само белезите по гърба ми.

Ах, това е Шизофрения!




Я сошла с ума!

Обединение, роднини, обединение!

Току що разбрах нещо за своето минало. Прадядо ми е лежал в затвора, бил отклонявал влакове с храна за германците по време на Втората Световна и ги препращал към българи. Имала съм роднини в Германия. Прадядо пишел стихове. Баба има ясни спомени от Втората Световна. И, по дяволите, имам роднини в Германия, в Берлин.
Това ме накара да взема решение. Ще издиря роднините си в немската столица. Много искам да намеря тези хора, да разбера знаят ли за българските си корени. Дали има деца на моята възраст сред тях? А ще знаят ли дори къде се намира България.
Не знам, малко хора имат нерви да се занимават с накова нещо, каквото е издирването на някъдешни роднини. Трудно и почти безнадеждно е. И осъзнавам, че има приятно голям шанс да остана разочарована, че опитите ми са били безуспешни, но ... Представете си чудесният шанс тази хора, роднините ми в Германия, също да търсят българския си корен (ако знаят за него) и да са се отчаяли, защото вече не е останал жив с фамилията, която те знаят? Сигурно са решили, че е изгубена кауза.
Та, идеята ми мисля, че вече я разбрах те. Ще ги издиря. И освен това планирам като поспестя нужната сума да напечатам съвместна стихосбирка на мен и дядо ми. Все пак поколенията трябва да се обединяваме, нали? ;)



Я сошла с ума!

Веднъж ...
... само веднъж

Срещнах те веднъж.
На края на полето,
Там където започваше небето.
Някъде там, където безкрая
Намираше утеха във рая.
Точно там срещнах те веднъж.

Веднъж, уморена от света,
Объркана от тишината на дъжда
Седя притихнала и сама
А всъщност просто изтървах една сълза.
Избяга от очите ми тя.

Скоро беше ли, или просто веднъж
Изгубих се сама в цъфналата ръж.
Тръгнах към мечтите,
А завърших в на мислите горите.

Веднъж рано ли беше,
Или пък валеше цветен дъжд.
Ти ме целуна за първи път.

Помня веднъж, любими мой,
Тичаше под дъжда с мене ти.

Веднъж, знаеш ли, вярвах, че обичаш ме. . .
... Но това беше само веднъж ...


Я сошла с ума!