Ей, Честита Нова Година! И да, знам, че вече всички са ви честитили, че вече сме 5-ти, но не ми пука. Защото Новата Година за всеки един от нас може да
зарочнена съвсем различна дата. И НЕ, от 1 януари не зависи нищо. Ти ако не си решил да правиш промени и реорганизации - върви го гони у „Дивото зове”, ама без предпазните средства.
Така де, зано 2-0-1-1 ви донесе само добри дни. И съберете малко кураж, никога няма да ви е излишен, особено ако смятате да сте около мен.

П. С. Обичам да се будя до теб





Ти си целият ми свят . . .

17 but not AGAIN - just the next 365 DAYS

Пребродих 1000 свята и преплувах 1000 реки.
Докоснах се до звездите и откъснах лъхав цвят от мечтите.
Погледнах през чужди очи и целунах чужди мигли.
Сплетох пръсти със слънчевите лъчи и танцувах под песента на Луната.
Татуирах мислите си и подарих целувките си.
Стигнах до хоризонта и отвъд.
Разхождах се в тъмни нощи и не се боях.
През 9 планини в 10-та за любовта отидох.
Мъничко дете пораснах и пак немного голяма си останах.
Ту спях, ту не спях.
Глупости правих и радост подарявах.
И през сълзи, и през усмивки минах.
Но не съжалявам! А още 365 такива си пожелавам!
Защото за последната една година не само, че на 17 станах ...
Ами и много други добри неща направих!

А днес е моят 17 рожден ден. Единствен и неповторим, само днес. И получих най-невероятният подарък от моя клас - стархотен ден, много добро настроение, песни, танци, най-милите пожелания и много прегръдки и целувки, взаимност и разбирателство.

ОБИЧАМ ТОЗИ ДЕН!





Ти си целият ми свят . . .

Обединение, роднини, обединение!

Току що разбрах нещо за своето минало. Прадядо ми е лежал в затвора, бил отклонявал влакове с храна за германците по време на Втората Световна и ги препращал към българи. Имала съм роднини в Германия. Прадядо пишел стихове. Баба има ясни спомени от Втората Световна. И, по дяволите, имам роднини в Германия, в Берлин.
Това ме накара да взема решение. Ще издиря роднините си в немската столица. Много искам да намеря тези хора, да разбера знаят ли за българските си корени. Дали има деца на моята възраст сред тях? А ще знаят ли дори къде се намира България.
Не знам, малко хора имат нерви да се занимават с накова нещо, каквото е издирването на някъдешни роднини. Трудно и почти безнадеждно е. И осъзнавам, че има приятно голям шанс да остана разочарована, че опитите ми са били безуспешни, но ... Представете си чудесният шанс тази хора, роднините ми в Германия, също да търсят българския си корен (ако знаят за него) и да са се отчаяли, защото вече не е останал жив с фамилията, която те знаят? Сигурно са решили, че е изгубена кауза.
Та, идеята ми мисля, че вече я разбрах те. Ще ги издиря. И освен това планирам като поспестя нужната сума да напечатам съвместна стихосбирка на мен и дядо ми. Все пак поколенията трябва да се обединяваме, нали? ;)



Я сошла с ума!