Трябва да ме видиш ...

Трябва да ме видиш, когато си махна грима. Трябва да ме погледнеш, когато са ми почернени очите. Трябва да ми кажеш тогава, че съм красива. Тогава ме сравнявай с тихия пролетен дъжд. Не сега. Сега съм прекрасна, знам това! Сега строи светлина от погледа ми, има блясък. Сега съм добре, сега съм „щастлива”. Сега ме виждаш с очите си, после ще ме разбираш със сърцето си. После, когато видиш размазаното по страните ми червило, ще ме познаеш ли? Ще бъдеш ли така добър да послушаш Малкия Принц. Нали помниш какво бе казал той. Хайде, спомни си, хайде. Нищо че не се сещаш. Аз ще ти кажа. Ето :

И знай, човеко, че най-важното е невидимо за очите. То е видимо единствено за сърцето!

Знам, наивно е да вярвам, че ще обичаш, когато маската падне. Знам, глупаво момиче съм. Знам. Но те обичам. Аз те обичам. Чуваш ли? Въпреки че не виждам под твоята маска, аз те обичам. Боря се срещу всичко, а мечтите ми са тъй крехки. Времето ме преследва, а аз го гоня. И не мога да го стигна. Хайде, любими мой, остани докато падне завесата и прожекторите изгаснат. Аз ще съм там, отзад, свита на кълбо. И ще те чакам, за да ме отнесеш в безкрая на тишината.

Ти си моята есенна кутийка,
Пълна със мечти.
Ти си моята стъклена хартийка,
Залепена върху сърцето ми.

Крясък. Вик. Стон. И после звук от разбито стъкло.
Намери ме на пода, спаси ме от мен самата!

И вярвай ми ти, когато прошепвах смутена, че обичам те. Махай се, ти няма как да останеш, когато завесата падне и грима се махне. Махай се и моля те, поне Малкия Принц не наранявай. Той е невинен.

Бях невинна, когато ме обикна.
Сега съм обикновена и просто сама.

. . . Прости ми, исках да ти даря сърце . . .





All I ever wanted is just to be happy. So don't blame me for that. I'm just a human.

quite everything

I gave you quite everything I am.
Quite everything I love.
I gave you all.
Mind,body,soul,heart. All
And it wasn't enough, I see.
It wasn't something for you.
Now go, sweet prince, go.
'Cause if stay, it won't be the same.
I'll be dead alive, you - miserable . . .

Good night, my love, I'm fallin' in the darkest part of eternity









Я сошла с ума!

Сбогом

Не се сърди, че казах, че те обичам. Не беше нарочно. Не исках да те нараня. Исках просто да съм честна със себе си.
Не ми се сърди, не недей прави тази така ядосана и нежна физиономия. Обичам те, толкова страшно ли е? Моля те, моля те, моля те - обичай ме!
Моля те, обичай ме. Не съм толкова лоша. Мога да бъда мила. Мога да бъда послушна. Мога да бъда тиха. Мога да бъда страстна. Мога да бъда всичко. Но най-вече - твоя и ничия друга!
Не се опитвай да си мил. Разбрах. Проумах. Забрави ме. Мрази ме. Мен вече ме няма.

Сбогом. Някога те обичах!




Я сошла с ума!

Ах

Града се ражда под стъпките ми
Нощта ме прегръща
Луната се свива в облаците на мислите
А аз съм тиха, тук на края на света
Останала сама след края на дъжда
Единствена устояла на порива да избяга от света.

Не искаш да чувам как крещя на ум
Не искаш да виждаш как плача с грешни сълзи
За това замълчи, тих, тих бъди
Приятельо мой, съдник на идните дни
Остави ме, не се забърквай и ти.

Фасове по пода и алкохол в кръвта
Викове прошепнати
Мрачни мисли – загадъчно открехнати
Не виждам смисъл, просто тишина.

Тръгвай, махай се, върви
Нямаш работа тук,
Тук е домът на разбитите мечти.

Рисунките по дланта
Изчезнаха, сега имам само белезите по гърба ми.

Ах, това е Шизофрения!




Я сошла с ума!

Веднъж ...
... само веднъж

Срещнах те веднъж.
На края на полето,
Там където започваше небето.
Някъде там, където безкрая
Намираше утеха във рая.
Точно там срещнах те веднъж.

Веднъж, уморена от света,
Объркана от тишината на дъжда
Седя притихнала и сама
А всъщност просто изтървах една сълза.
Избяга от очите ми тя.

Скоро беше ли, или просто веднъж
Изгубих се сама в цъфналата ръж.
Тръгнах към мечтите,
А завърших в на мислите горите.

Веднъж рано ли беше,
Или пък валеше цветен дъжд.
Ти ме целуна за първи път.

Помня веднъж, любими мой,
Тичаше под дъжда с мене ти.

Веднъж, знаеш ли, вярвах, че обичаш ме. . .
... Но това беше само веднъж ...


Я сошла с ума!