Сякаш бура помете досегашното ми същество и постави друго на негово място. Взе изгубената душа, падналия ангел и го замени с сияйна искра, късче истински пламък.
И нова, и прастара. И никога не виждана, и до болка позната. И пак същност, а консистенция друга.
И мисли като пеперуди, заключени в буркан, пърхат се кат луди, не изпитват ни страх, ни свян.
Паднал ангел пак лети,аз съм тук, до мен си ти ...
Ти си целият ми свят . . .
Няма коментари:
Публикуване на коментар