Морето на дните

Искам само теб.
Толкова ли е много?
Искам просто да съм част.
Мънинко парченце от твоя свят.
Влюбена снежинка върху рамото ти.
Полъхът на отдавна изгубената ми невинност.

Лъжа се.
Залъгвам се сама.
И после отново проклинам се
Че съм те обикнала, че обичам утопията.
А аз съм тиха и просто сама. Изгубена мечта.

А теб те няма.
И аз заглъхвам по спомени.
Губя си разума, потъва в морето на дните.
Няма „нас”, има „сама самотно мен” и има „някъде там теб”.

Какво да правя сега?
Не искам да те замесвам,
Защото знам, че няма и да мога.

Няма връщане назад.
Аз казах „Край!” а ти „Добре”. Това е.

А как липсваш ми.

Няма да се върнеш, никога, нали ?




Я сошла с ума!